Archive for май, 2011

Перспектива на учене

12.05.2011

 

В рамките на вътрешноучилищната квалификация учителите по чуж език в НХГ погледнаха на „добрия час по чужд език“  от  гледната точка на ученика. Стилове на учене и типове учащи, стратегии на учене, съзнателно и несъзнателно учене. Новите учебници за чуждоезиково обучение  дават ценни идеи за това – как се учи най-добре.  Според вида на активиране на сетивните възприятия  има различни видове учащи: ученици, които учат чрез виждане, слушане, докосване, помирисване, вкусване…  Според вида на преработване на учебния материал учащите са

  • когнитивен тип, когато  учат  чрез анализиране,  разпознаване на закономерности, структуриране и план
  • имитативен тип, когато учат чрез примери 
  • ориентирани към действие: ”учене чрез правене”,  учене чрез общо изпробване от всички
  •  кооперативен тип, когато предпочитат учене чрез съвместни дейности,  чрез обсъждане и дискутиране

 

 

 

 Добрият учител може да бъде полезен на своите ученици, които са различни видове учащи се, като въвежда информацията многоканално и съблюдава правилото, че ученикът научава:

  • 10%   от това, което е прочел
  • 20%   от това, което е чул
  • 30% от това, което е видя
  • 50% от това, което е видял и чул
  • 70% от това, което е презентирал
  • 90%  от това, което е направил сам

 „Многоканалното учене“ е отговорност на добрия учител, както и осигуряването на възможности за „несъзнателно учене“.  Докосването на предмети, скрити в тъмна торба, описанието им чрез определения  пред класа – в началото това може би е смешно и вероятно шумно, но със сигурност незабравимо. Вкусването със затворени очи вероятно ще остави траен спомен за необичайната ситуация и ще доведе до запомняне: „Часът преди Коледа, коледната баница с късмети, остана най-незабравимият час за мен“, споделя ученичка.  Преди да бъдат покрити с кърпа кой колко предмети е запомнил от видяните само за 30 секунди  15 предмета?

 Изследователите на мозъка вече имат първи данни за връзката на несъзнателното учене с главния мозък, твърди в своята нова книга колежката Маржена Желински от Полша. „Активните ученици учат по-добре“. Всичко, което пречи на активността на ученика, пречи на ученето. „Нямаме право да заливаме учениците с някакъв инпут-сос и с това да смиламе мозъците им“, съветва М. Шпитцер в книгата си „Учене. Изследване на мозъка и училището на живота“.

Щом учениковата репродуктивна лексика /думите за разбиране/ са 5-10 пъти повече от продуктивната ученикова лексика /думите за съобщение/, то добрият учител е длъжен  да даде техники за разкриване на непознати думи на ниво дума, изречение, текст.

 Как да преобразим скучните рецептивни и репродуктивни задачи в продуктивни, за да осигурим креативност, автономност и мотивация? Могат ли задачите с много отговори /от които трябва да се избере един/ да бъдат ефективни? Щом начинът на поставяне на задачата е решаващ за интензивността на мозъчната дейност, как чрез инструкцията да променим дълбочината на преработка на информацията?  

Към известните активиращи методи: „Работа по проект“, „Учене чрез преподаване“, „Ориентирано към създаване на задачи учене“, „Учениците разработват и презентират материали“ добавяме  най-актуалния: „Ученици създават сами  WebQuests“. И с нетърпение очакваме новите езикови класни стаи, оборудвани с лаптоп и мултимедия. За да сложим напълно край на дидактиката „Нюрнбергска фуния“.

Източник на снимката:

 http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Nuremberg_Funnel_-_ad_stamp_1910.jpg

 

Advertisements